top of page

Тишината като упражнение за щастие


В свят, който отвсякъде ни бомбардира със своите оглушителни звуци, ярки цветове и шеметно сменящи се по екраните образи, тишината все повече започва да носи стигмата на ценност в изгнание. Нуждата постоянно да запълваме пространствата около нас с думи и разговори, дори в случаите, когато обективно няма какво да се каже, често е симптом на вътрешна несигурност. Замислете се защо погрешно сме свикнали да определяме паузите в комуникацията като неловко мълчание, вместо като възможност на емоциите ни да догонят спринтьорското темпо на мозъка, за да формулират по-добре позицията, която искаме да изразим.

Преди време попаднах на снимка, която ми направи впечатление. Представляваше бяла консервна кутия, върху чийто етикет беше изписана думата „Тишина“, а под нея стояха инструкциите - „120 минути дневна норма“. Посланието, че редовната консумация на тишина и покой не отстъпва по значение на останалите насъщни нужди на тялото ни (като например храненето), е важно преобръщане на представите за приоритетите, които трябва да поместваме в своето ежедневие, ако искаме да се чувстваме по-щастливи.

Съветът ми е да не подценявате нуждата от покой и тишина. 10-15 минути на ден, отделени за релаксация са сред най-ефикасните упражнения в борбата срещу депресията и хроничния стрес. Защото в пределите на тишината, ние хората, ставаме способни да се отърсим от своя първичен егоизъм и суета. Из тишината около нас можем да долавяме сенките на милиардите други човешки същества, които изпълват с топлите си вдишвания и издишвания периферията на нашите апартаменти, блокове, градове, държави, континенти…Само тишината, липсата на вътрешен и външен шум ни прави свободни да чуем своята незавършеност или самодостатъчност.

Comments


Featured Posts
Check back soon
Once posts are published, you’ll see them here.
Recent Posts
Archive
Search By Tags
No tags yet.
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Google+ Basic Square
bottom of page