Тишината като упражнение за щастие

В свят, който отвсякъде ни бомбардира със своите оглушителни звуци, ярки цветове и шеметно сменящи се по екраните образи, тишината все повече започва да носи стигмата на ценност в изгнание. Нуждата постоянно да запълваме пространствата около нас с думи и разговори, дори в случаите, когато обективно няма какво да се каже, често е симптом на вътрешна несигурност. Замислете се защо погрешно сме свикнали да определяме паузите в комуникацията като неловко мълчание, вместо като възможност на емоциите ни да догонят спринтьорското темпо на мозъка, за да формулират по-добре позицията, която искаме да изразим.

Преди време попаднах на снимка, която ми направи впечатление. Представляваше бяла консервна кутия, върху чийто етикет беше изписана думата „Тишина“, а под нея стояха инструкциите - „120 минути дневна норма“. Посланието, че редовната консумация на тишина и покой не отстъпва по значение на останалите насъщни нужди на тялото ни (като например храненето), е важно преобръщане на представите за приоритетите, които трябва да поместваме в своето ежедневие, ако искаме да се чувстваме по-щастливи.

Съветът ми е да не подценявате нуждата от покой и тишина. 10-15 минути на ден, отделени за релаксация са сред най-ефикасните упражнения в борбата срещу депресията и хроничния стрес. Защото в пределите на тишината, ние хората, ставаме способни да се отърсим от своя първичен егоизъм и суета. Из тишината около нас можем да долавяме сенките на милиардите други човешки същества, които изпълват с топлите си вдишвания и издишвания периферията на нашите апартаменти, блокове, градове, държави, континенти…Само тишината, липсата на вътрешен и външен шум ни прави свободни да чуем своята незавършеност или самодостатъчност.

#петястойчева #психология #тишина #щастие #мълчание #покой #депресии #хрониченстрес