“Репродукция на Кръстников” - уникалният български принос в световната психиатрия, който забравихме

“…Ние посочихме главните психологически черти и недостатъци в развитието на нашия обществен организъм. Диагнозата, която може да се постави въз основа на гореизложеното, е следната: българският обществен организъм е недоразвит главно в сферата на социалните чувства, затова и общественото съзнание е ниско, а националното чувство – слабо развито.“ „…Предсказанието по отношение на настоящото поколение е песимистично. Това поколение е почти непоправимо. По отношение обаче на бъдещите поколения, на бъдещето на българския народ, като се има предвид краткото му свободно съществуване и други условия, предсказанието е твърде оптимистично. Бъдещото издигане и културното развитие на нашия здрав и млад народ ще зависи преди всичко от по-високото развитие на неговите социални чувства и от повдигането на общественото съзнание у неговата интелигенция….” Д-р Никола Кръстников

Годината е 1929-та. Направено е голямо постижение, представляващо съществен принос в развитието на българската и световна психиатрия - създаден е оригинален психотерапевтичен метод за лечение на неврозите, наречен „репродукция на патогенни афективни изживявания”. Този метод е преценен от Г. Щьоринг като най-добрият от познатите по онова време психотерапевтични методи и впоследствие придобива международна известност.

Създател на въпросния метод е д-р Никола Кръстников. Психиатър, роден на 16 август 1880 година в Габрово и възпитаник на Военната медицинска академия в Санкт Петербург.По време на своето следването Никола Кръстников е добре приет в средата на руската интелигенция и слуша лекции на такива световноизвестни учени като Иван П. Павлов и Владимир Михайлович Бехтерев. През 1909г. заминава за Париж, където посещава курса по неврология и психиатрия на Дежерин. Също така изучава обширно и задълбочено клиничните и теоретичните възгледи на великия руски психиатър С.С. Корсаков и се запознава по-широко и по-подробно с учението на И.П.Павлов. Никола Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия. Забележителна е всестранната му дейност на общественик, университетски преподавател, учен изследовател и преди всичко – лекар. Не случайно - той е сред основателите на Българското психиатрично дружество.

Заслужава си да се запитаме – защо тогава този уникален метод е забравен? Защо винаги подценяваме това, с което разполагаме и гледаме навън, в опит да използваме сложни методи, които едва ли напълно разбираме? Самият доктор Кръстников прави характеристика на националните черти на характера на българина и стига до извода, че ни липсва национално чувство. Може би точно това е причината да загърбим българските открития, да се възхищаваме на нови методи от чужбина и да ги наричаме с все по-сложни имена и термини, които объркват пациентите, а и терапевтите.

Кръстников характеризира своя метод по следния начин: „В моята дългогодишна практика при прилагане на различните методи на лечение чрез хипноза и на по-новите психоаналитични методи на репродукция на един преживян афект (т.е. на познатите психокатарзисни методи) ми се удаде да достигна до изработването на един нов метод, който в техническо отношение се отличава с простота и обективност при това носи характера на експеримент. Предимството на този метод се състои в това, че процесът на репродукцията, респективно на психокатарзиса , протича почти без активната интервенция на експериментатора, може да бъде обективно установен и репродукцията се разгръща, тъй да се каже, по своя естествен път, без каквото и да било повлияване или сугестия от страна на лекаря; тя се осъществява даже и тогава, когато са налице възприпядствуващи въздействия.„

Провеждането на репродукцията, т.е. отреагирането на неотзвучали афектни изживявания при хипнозата е отбелязано отдавна като психокатарзис. Хипнотичните методи за изкуствено предизвикване на психокатарзисните процеси, както е известно, били значително изменени от Фройд и неговите последователи и на тяхно място разработени съществено различно други методи. Катарзисните методи са цяла група методи за лечение на неврозите , при които се цели излекуване чрез повторно изживяване на „забравени” психотравми. Спомнянето и новото изживяване на забравено психотравмено събитие (заедно с цялата съпровождаща го гама от емоции и афекти) води до своеобразно „пречистване” (katharsis, гр. - очистване, пречистване). Тези методи произлизат исторически от лечебната хипноза.

За първи път (през 1895 г.) подобен метод бива приложен от Блойлер и Фройд при лечението на тяхната станала всеизвестна пациентка Анна О.Така е бил създаден първият психокатарзисен метод в състояние на хипноза. Подобна техника след това използват редица автори, като (все в хипноза) разнообразяват по един или друг начин основния метод на Блойлер и Фройд. Аналогочен метод у нас бил създаден от Чолаков (декапсулация).Психокатарзисът в хипнозата носи редица неудобства и преди всичко обстоятелството, че не всеки пациент се поддава на хипноза. Неуспелият опит за хипнотизиране е свързан винаги с крайно нежелана загуба на авторитет и доверие. Поради това скоро сам Фройд изоставя хипнозата и създава своя метод на «свободните асоциации». При него от пациента (който за предпочитане лежи в удобна поза със затворени очи) се изисква да съобщава на лечителя всичко, което му ''идва на ум'', колкото и незначително или неприлично да му се вижда. При съответни симптоми на неврозата от болния се иска да казва всичко, което ''му хрумва'' във връзка с дадения симптом. Получените свободни асоциации се тълкуват с помоща на съответен « шифър» на символиката на неврозата (създаден главно чрез проучване на символиката на мисленето в сънищата) и по този начин се търси съдържанието на забравената психотравма.

Тълкуването на символиката на свободните асоциации е твърде произволно. Както отбелязва Крепелин - чрез него може да се докаже почти всичко, което психотерапевта желае да докаже, както и точно обратното. При това психоаналитичните интерпретации винаги в последна сметка откриват ранни сексуални психотравми (особено Едипов комплекс) - една едностранчивост, която не издържа строгата научна критика. В днешно време съществуват клиники за пациенти травмирани от своите психоаналитици. Така отново се връщаме към изключително интересния и оригинален катарзисен метод за лечение на неврозите, създаден от българския психиатър Кръстников. Този лечебен похват, наречен от неговият създател „репродукционен метод”, избягва както неудобствата на предварителната хипноза на първоначалният метод на Бройлер и Фройд, така и възможността за произволност на интерпретирането при метода на свободните асоциации.

При използуването на метода на Кръстников, пациентът се поставя да легне удобно със затворени очи, за предпочитане в полузатъмнена стая, изолирана от страничен шум (сензорна депривация). След няколко успокоителни думи (при които психотерапевтът поставя ръката си върху челото на болния) от подложелия се на лекуване се изисква само да се отпусне и да съобщава това, което усеща. От този момент нататък лекаря – по израза на Кръстников - се превръща в експериментатор, който нищо не внушава на болния, а само наблюдава и обективно регистрира явленията.Не се извиква никаква интервенция в смисъл на сугестия за заспиване, на принуждаване за фиксиране върху определени думи, изречения, движения с ръце и т. н., необходимо е само да се изчака и да се наблюдава пациента.

При тази техника „екмнезията“ (т. е. спомнянето и повторното преживяване на забравени психотравми, което понякога става с халюцинаторна яркост) минава през три закономерни и точно описани от Кръстников стадия:

- Първи стадий – изплуване от забрава на органните усещания, съпровождащи психотравмата (органна фаза).

- Втори стадий - стадий на репродукция на емоции и афекти.

- Трети стадий – стадий на репродукция на предметно съдържание на психотравмата (представна фаза).

Както отбелязва Кръстников, като че ли при психотравмата свръхсилният афект е разкъсал (дисоциирал) съставките на цялостното преживяване и в съзнавания свят на невротика са останали само елементи от органните усещания или от афективната група. При репродукцията дисоциираните съставки отново се обединяват и осъзнават, което действа оздравително. За илюстрация на казаното ще приведем едно от описанията на Кристников от неговата основна работа, публикувана на немски език през 1929 година:

Неомъжена жена на 28г. се оплаква от 4 години от треперене на ръцете и конвулсивно тракане на зъбите. Тези явления се засилвали в присъствие на чужди хора, като в такива случаи понякога се затруднявало дори и приемането на храна. Поради това тя избягвала да се храни в чуждо присъствие и да посещава ресторанти. При репродукция се наблюдава следното: поставена в обичайното легнало положение, болната остава 4-5 минути спокойна. След това се появяват усещания прилични на бодене с игла в коленете : „като чели някой ме боде с игла в коленете.” Малко по-късно се явява усещане на „вътрешно треперене” отначало в краката, а след това в цялото тяло, съпроводено с усещане на изстиване на пръстите на ръцете и краката. До този момент болната е спокойна, като не може да каже дали тези усещания са приятни или неприятни, след нови 3-4 минути към тези все по-засилващи се усещания се прибавя гърчово свиване на цялото тяло, последвано от видимо треперене на краката, повдигане на коремната стена и тракане на зъбите. Настроението е все още спокойно. Болната казва, че не знае защо трепери и че колената и се движат, без тя да иска това. Малко по-късно настъпва рязка промяна на настроението: става неспокойна и казва, че я „обхващат нерви”, иска и се да скочи и да избяга, става и лошо.Това тревожно настроение се колебае известно време по интензивност, като телесните прояви продъжават; 4-5 минути след това настроението става крайно тревожно и болната си спомня, че е имала подобна криза вече веднъж през 1924година по време на пребиваване в чужбина, когато е била сама в една хотелска стая. За този пристъп не може да посочи никакъв разбираем повод. След като в по-нататъчния ход на репродукцията пациентката възпроизвежда друга аналогична криза от 1915година и една от своята десетгодишна възраст, накрая изпада в помраченост на съзнанието и възпроизвежда с халюцинаторна живост на спомените и в силен страхов афект една тежка психотравма от 4 - годишната си възраст.Тогава тя е била нападната от някакъв младеж, обущарски чирак, който я завлякъл в едно мазе, за да я изнасили. Детето гледало с ужас, започнало силно да плаче, да крещи, да трепери при силно тракане на зъбите. От този момент получила отвръщение към мъжете. Веднага след репродукцията треперенето престанало, а след това постепенно изчезнали и всички останали симптоми на неврозата. Самата тя заявява, че никога не се е чувствала така добре, тъй весела и жизнерадостна, както след лечението. Видяна след още няколко месеца, болната била в крайно добро състояние.” Описаният случай показва, че „експеримента” (както сам го описва Кръстников) работи успешно, много са подобните примери, които показват успешно лечение на тревожни разстройства. Да опитаме и ние да приложим* този метод и споделим собствен опит.

* Авторът на текста Петя Стойчева е с няколкогодишен позитивен опит в прилагането на "Репродукция по Кръстников" и подготвя обективизирани данни за резултати в клиничната практика.

Използвана литература:

1. Георгиев, Ив.,Темков Ив. – Актуални проблеми на неврологията и психиатрията, ''Медицина и физкултура '', София, 1980г.

2. Заимов, Коста – Психопатология, ''Наука и изкуство'', София, 1971г.

3. Миленков, К, Попов Хр. – Основоположници на българската психиатрия, „Медицина и физкултура”, София, 1983г.

4. Христозов Хр. - Практическа психотерапия, „Медицина и физкултура”, София, 1988г.

5. Rivers W. H , Instinct and the Unconscious. Cambridge: University Press, 1922

6. Storring, G. - Vorlesungen iiber Psychopathologie, 1900

#петястойчева #психолог #клиничнапсихология #дрНиколаКръстников #репродукциянакръстников #хипноза #катарзис #фройд

Featured Posts
Posts are coming soon
Stay tuned...
Recent Posts