Чувството за вина загражда в кръга на миналото
Родено от подсъзнанието, от вътрешните бесове, от натъпканите из дъното на душата купища малки, лепкави самообвинения - чувството за вина може да се загнезди в стомаха като тухла, която ни пречи със своята непонятна тежест. Без никой да я кани, вината се настанява у нас и започва да създава болезнени комплекси, да издига илюзорни защити срещу света, към който принадлежим. Сякаш се събуждаме сутрин и мозъкът ни някак не е свързан правилно.
Това, което може да спре разрастването на унижощителната мисъл за вината, е споделянето. Ако ви обземат пристъпи на виновност или отговорност за нещо, сторено от вас – разкажете го на глас, запишете го на лист, изкарайте жилото навън. Несподеленото загражда в кръга на миналото, от който не можем да излезнем. Споделеното хвърля мостове напред към настоящето, което непрекъснато ни дава шанса да се самоусъвършенстваме чрез изборите си.
