За любовта и нуждата от самоактуализация на чувствата
Ерих Фром пише, че "любовта е единственият смислен и задоволителен отговор на проблема за човешкото съществуване". Любовта изисква от нас да се самоактуализираме в усещанията си, да рефлектираме върху случващото се, защото тя не е статична, тя се променя постоянно. Любовта е метаморфоза.
Любовта е отдаденост и съпреживяване. Любовта не е робство, а свобода в отношенията. Любовта е уважение към личността на другия, готовността да му дадеш достатъчно подкрепа, за да се развива, да мечтае, да избира. А още преди това - любовта е уважение и към нас самите, защото човек не може да обича някой друг, без първо да е обикнал себе си - с всички свои съвършени несъвършенства и прекрасни чудатости.
Любовта е потребността да споделяме, да даваме, да получаваме. Любовта е уюта да бъдем заедно.
