Едно интервю за списание 36.6 с Бояна Петрошевска
Как разбра, че клиничната психология е твоето призвание?
Отговора на този въпрос се крие в значението , на думата - призвание, което е човек да прави това, в което е най-добър и от което получава най-голямо удовлетворение. Да намериш призванието си е да намериш себе си, т.е. да усетиш, това, което ще те прави щастлив. Всички имаме право на избор, той трябва да бъде личен, защото никой друг, който направи избор вместо теб, не би могъл да носи отговорността, освен ти. Грешката на хората е, че не слушат собствените си емоции, а се доверяват на другите за изборите си, след което държат другите отговорни за несгодите си. Така че, аз направих своя избор следвайки собствените си емоции.
Имам удоволствието да работа с истински, осъзнати, прекрасни ЛИЧНОСТИ, на които Благодаря за това, те ме учат на много мъдрост.
Винаги съм казвала, че съм огледало!- всеки вижда това, което е способен да види.
Всеки човек преминава през някаква емоционална криза в живота си. Кога трябва да потърсим мнението на професионалист?
Както казва Пиер Дако -”Психологът е ум и сърце. Той никога не съди. Той вниква, обича и разбира... Психологът никога не забравя, че всяко човешко същество страда - това е неговата участ.”
Терапевтичните сесии, се провеждат в кабинета на психолога и са насочени към комфорта на пациента. Притесненията за конфиденциалност, трябва да отпаднат още с влизането в кабинета! Пациента никога не бива съден, емпатията е главната водеща сила в психологичното консултиране и терапия. Мотив за посещение, консултация или психотерапевтична работа, може да бъде всичко, от обикновеното изчервяване, обострени междуличностни отношения до натрапливи мисли. В забързания ни живот, често забравяме да обърнем внимание на собствените емоции , заключваме ги с предположението, че сме се справили с тях, като това ни играе лоша шега. За да потърсиш психологична помощ се изисква, личностна зрялост, човек , който не вярва на себе си, не би повярвал и на друг в нуждата му от помощ. Много хора, смятащи себе си за интелигентни, отказват да се доверят на специалист, поради факра, че им е трудно просто да се доверяват. Посещението при прихолог е най-интелигентния начин да видиш себе си и действията си от друг ъгъл, защото обикновено застиваме в един омагьосан кръг и не виждаме изход от проблемите защото сме в тях. Когато си извън орбита, не можеш да видиш планетата Земя , която всъщност е наш дом.
Защо хората се притесняват да се консултират за психичното си здраве?
По-скоро неосъзнатостта, че имат проблеми ги спира да търсят помощ. Обикновено се справят по собствен начин, което им коства много усилия, тъй като постепенно се изтощават и съответно депресират, вкючват защитните си механизми, които от своя страна им ограничават контактите и възможността да се отдадат 100% на това, което правят. Притеснението идва и от ниската самооценка, което също е неосъзнат проблем, защото хората не си дават сметка, колко много възможности имат пред себе си именно заради защитите, които имат,те предпазват и в същото време ограничават достъпа до личността, т.е. Човек не показва истинската си същност, защото го е страх да не се окаже уязвим.
Синдромът burn-out или емоционално прегаряне се дискутира изключително много в последните месеци. Какво може да накара един високо мотивиран професионалист да стигне до пълно отвращение към работата?
Прекалената фиксация и забравянето на собствената ни личност, пречи във всички случаи. Независимо дали сме фиксирани в работата си в детето си, съпруга си, страховете си и т.н. Прекалените изисквания към себе си , натоварването и свръхнатоварването, водят до умора, умората води до по-трудно справяне, самообвинение за това, следва депресия и невъзможнот да се справиш. Балансът във всичко е добра среда за справяне, също и хармонията. Извода е, че е необходимо задължително да имаме хобита различни интереси, да не забравяме мечтите си. Хармонията във всичко е необходимост- да не забравяме себе си, семейството си личните си котакти с приятели и социалните си ангажименти.
Емоциите по време на бременността оказват голямо влияние върху поведението на детето след раждането. Какви техники могат да използват бъдещите майки, за да бъдат спокойни и емоционално балансирани през тези 9 месеца?
Сред обичайните статистики, които се цитират във връзка с бременността, е тази за честите депресии през второто и третото тримесечие, както и за пряката зависимост между емоционалната лабилност на бременната и нейното неродено бебе. Тъй като обаче през бременността е нежелателно да се приемат каквито и да било психотропни медикаменти, най-доброто, което може да направи една бъдеща родилка за себе си и за здравето на детето си, е да изгради като свой приоритет номер 1 своето собствено спокойствие. Ако въпреки усилията, които полага бременната, чувствата на тревожност продължават, то тогава вече е препоръчително да се помисли за посещение при специалист.
Разпознаваеми признаци могат да бъдат: лесна уморяемост и нарушения в хранителните навици (два често свързани с бременността симптома, които се пренебрегват неоснователно ); панически атаки; мисли за вина, безперспективност или самобийство; страх от самота (особено при самотни бременни жени); несигурност при вземане на решения.От позицията си на психолог, препоръчвам на бременните дами да посвещават колкото се може повече време в своето ежедневие на разходки, излизания сред природата, приятни занимания, грижа за себе си, а защо не и йога за бременни. Що се касае до родилките, които в хода на бременността преценяват, че ще им се отрази положително срещата с психолог, подходящи терапевтични техники за тях са хипнотерапия, арт терапия, електросън, познавателно-поведенческа терапия, десенсибилизираща терапия, психоанализа и др.
Нека все пак се помни, че бремеността не е болест.
Каква е твоята лична формула за щастие?
Тъй, като сме социални същества, нашия живот е преплетен с другите в общуване по между ни, това общуване в зависимост от емоциите , които ни носи и зарежда с различна енергия. Оценките, претенциите и изискванията към другите пречи във взаимоотношенията ни, ако се постараем да не ги ползваме, без да са ни ги поискали. Общуването остава средоточено в това да покажем собствените си емоции/ което в същност е емоционалната интелигентност/, да споделим преживяване и т.н. Щастието се състои в това, да не се дават оценки да нямаме претенции и да нямаме изисквания към другите. Всеки да живее собствения си живот, като не навлиза в пространството на другите без да бъде поканен ! Непоисканото добро също е действие, което е нож с две остриета! Уважение на себе си и личността на другия също е предпоставка за благополучно съществуване! Само законите ни дават свободата!
Няма как да пропусна и въпроса как се грижиш за външния си вид. Кой е твоят малък трик за красота?
Малкия трик за щастие - усмивката! Ако всеки прави това, което го прави щастлив, без изисквания към другите, без чувство за вина, защото е отговорен към собственета си личност- светът би бил много по-добро място-всеки би бил доволен и щастлив!
Приемайки, че въртешните чувства извайват аурата ти - призовавам хората да щастливеят, съответно това е красотата ни!
#интервю #ПетяСтойчева #интервю #клиничнапсихология #психолог #слушане #внимание #самопознание #живот #пловдив
